В петъчния ден – 10 юни, Калофер и Паниците ни посрещнаха с пороен дъжд. Докато сортирахме багажа и притягахме раниците дъждът отмина и слънцето се усмихна. След 4 часа и половина по традиционната пътека пристигнахме на хижа Рай, която ни посрещна с ръмящ дъжд. Докато се настаним и подкрепим дъждът поспря и се отправихме към Райското пръскало. След 30 минути усетихме пръските и величието на падащата от 124,5 метра вода.
Вечерта в хижата споделихме емоциите от изминалия ден.
Съботното утро ни посрещна с дъжд.
Въпреки това една част от групата бе готова за нови емоции – тръгнахме към връх Ботев. По Тарзановата пътека за 2 часа и половина бяхме на върха. Снимки, подкрепителни в чайната и след час престой – надолу. Два часа премерено спускане и бяхме в хижа Рай.
Кратка почивка с топъл обяд, събрахме всичкия багаж и към Паниците. Със стегнато темпо след 2 часа и 45 минути слязохме долу, където ни очакваше и останалата част от групата.
В автобуса на път към Разград, времето мина неусетно в споделяне на преживяното от двата дни.